Враната

Dec 21, 2010, 2:07 PM

Poetry » Other

581 0 3

(по Михась Сычук)

Навън виелица пее
на Топлото опелото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото.

Подрънкват клони със звън.
Разрошена, сякаш одрана,
(те имат ли "зимния сън"?!?)
в тополата гуши се врана.

Стои и слуша как пеят
и разбира що значи гнездото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2010-12-24T18:27:07+02:00

Джейни, не беше анонимно - от завист и злоба беше, от неразбиране.
После ме разбраха и изтриха единичката. То и колко ли хора могат да разберат, че вранките също имат чувства?!? Това беше идеята...
Зем.
rumiana (Румяна )

2010-12-21T18:45:45+02:00

Когато чета за гълъби-започвам да мечтая..обаче от враната ме е страх!Обаче разбирам смисъла и ми допада!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2010-12-21T17:11:09+02:00

Някой пак се е развилнял анонимно...
А стиха ти е...нямам думи, Зем!!!