21.12.2010 г., 14:07

Враната

826 0 3

(по Михась Сычук)

Навън виелица пее
на Топлото опелото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото.

Подрънкват клони със звън.
Разрошена, сякаш одрана,
(те имат ли "зимния сън"?!?)
в тополата гуши се врана.

Стои и слуша как пеят
и разбира що значи гнездото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джейни, не беше анонимно - от завист и злоба беше, от неразбиране.
    После ме разбраха и изтриха единичката. То и колко ли хора могат да разберат, че вранките също имат чувства?!? Това беше идеята...
    Зем.
  • Когато чета за гълъби-започвам да мечтая..обаче от враната ме е страх!Обаче разбирам смисъла и ми допада!
  • Някой пак се е развилнял анонимно...
    А стиха ти е...нямам думи, Зем!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...