24 ago 2010, 19:38

Вратата

2.3K 0 23

Стари приятелю, знаеш ли колко

нощи очаквах да дръпнеш вратата?

Помниш ли глътката пареща болка,

или резливия вкус на тъгата?

 

Помниш ли залеза в топлата вечер,

или звездите в небето бездънно...

После - луната как облак облече...

Помниш ли прага, на който се спънах?

 

Този праг, толкова дълго жадуван.

Прага, след който затворих вратата...

Прага, през който със теб се целунахме,

но не посмяхме да минем оттатък.

 

Скъпи приятелю, вече с години

старата порта очакващо зее...

Ала не мога през нея да мина.

 

Както и ти не се върна през нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...