Решетката спря те пред входа на ада. Безплътен те гледах отвътре. Небето се сви, стените ме смазаха - сиви и зли. Стени от омраза, ужасни стени от безумие...
Трудно е да бъдем себе си (а самота понякога е липсата на съответствие). Цветята пролетно ти шепнат "Забрави го" неуловимо, като сън, като откраднато видение минава всяка среща. Ужасно трудно е да бъдем себе си.
Хареса ми стиха ти, но се запитах, къде виждате толкова много омраза...навярно вратите и решетките са кръгозорът на мислите.
Няма омраза, има неслучено щастие.
Много по лесно е да бъдем себе си, когато не преиграваме други роли.
Животът диша във врата ти Иван, издишай го и ти с любов!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.