20 jul 2007, 10:23

ВРАТИ И РЕШЕТКИ 

  Poesía
673 0 9
Решетката спря те пред входа на ада.
Безплътен те гледах отвътре.
Небето се сви,
стените ме смазаха -
сиви и зли.
Стени от омраза,
ужасни
стени от безумие...
 
Трудно е
да бъдем
себе си
(а самота понякога е
липсата
на съответствие).
Цветята пролетно ти шепнат
"Забрави го"
неуловимо,
като сън,
като откраднато видение
минава всяка среща.
Ужасно трудно е
да бъдем
себе си.
 
Защото има
стени,
врати
и решетки.
 

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??