20.07.2007 г., 10:23 ч.

ВРАТИ И РЕШЕТКИ 

  Поезия
577 0 9
Решетката спря те пред входа на ада.
Безплътен те гледах отвътре.
Небето се сви,
стените ме смазаха -
сиви и зли.
Стени от омраза,
ужасни
стени от безумие...
 
Трудно е
да бъдем
себе си
(а самота понякога е
липсата
на съответствие).
Цветята пролетно ти шепнат
"Забрави го"
неуловимо,
като сън,
като откраднато видение
минава всяка среща.
Ужасно трудно е
да бъдем
себе си.
 
Защото има
стени,
врати
и решетки.
 

© Иван Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??