иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Jul 20, 2007, 10:23 AM

ВРАТИ И РЕШЕТКИ

  Poetry
998 0 9
Решетката спря те пред входа на ада.
Безплътен те гледах отвътре.
Небето се сви,
стените ме смазаха -
сиви и зли.
Стени от омраза,
ужасни
стени от безумие...
 
Трудно е
да бъдем
себе си
(а самота понякога е
липсата
на съответствие).
Цветята пролетно ти шепнат
"Забрави го"
неуловимо,
като сън,
като откраднато видение
минава всяка среща.
Ужасно трудно е
да бъдем
себе си.
 
Защото има
стени,
врати
и решетки.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0