иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Jul 20, 2007, 10:23 AM

ВРАТИ И РЕШЕТКИ

  Poetry
997 0 9
Решетката спря те пред входа на ада.
Безплътен те гледах отвътре.
Небето се сви,
стените ме смазаха -
сиви и зли.
Стени от омраза,
ужасни
стени от безумие...
 
Трудно е
да бъдем
себе си
(а самота понякога е
липсата
на съответствие).
Цветята пролетно ти шепнат
"Забрави го"
неуловимо,
като сън,
като откраднато видение
минава всяка среща.
Ужасно трудно е
да бъдем
себе си.
 
Защото има
стени,
врати
и решетки.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0