20 июл. 2007 г., 10:23

ВРАТИ И РЕШЕТКИ

1K 0 9
Решетката спря те пред входа на ада.
Безплътен те гледах отвътре.
Небето се сви,
стените ме смазаха -
сиви и зли.
Стени от омраза,
ужасни
стени от безумие...
 
Трудно е
да бъдем
себе си
(а самота понякога е
липсата
на съответствие).
Цветята пролетно ти шепнат
"Забрави го"
неуловимо,
като сън,
като откраднато видение
минава всяка среща.
Ужасно трудно е
да бъдем
себе си.
 
Защото има
стени,
врати
и решетки.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...