4 may 2014, 22:46

Време 

  Poesía
751 0 7



Омерзената същност на времето

в тежки дози мълчи;

недодялана грубост

дълбае по гребена

на страха.

И така си личи!

 

Всяка болка е хълбок обречен,

всеки нерв е сезон.

Ретроспекция

в тъмно зелено

изсветлява

в изтъркан резон.

 

Разпокъсано, времето проси

спомен за тишина;

неуверено ражда

закъснели въпроси

и ни слива

за миг с вечността...








 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??