4 мая 2014 г., 22:46

Време 

  Поэзия
900 0 6



Омерзената същност на времето

в тежки дози мълчи;

недодялана грубост

дълбае по гребена

на страха.

И така си личи!

 

Всяка болка е хълбок обречен,

всеки нерв е сезон.

Ретроспекция

в тъмно зелено

изсветлява

в изтъркан резон.

 

Разпокъсано, времето проси

спомен за тишина;

неуверено ражда

закъснели въпроси

и ни слива

за миг с вечността...








 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??