Омерзената същност на времето
в тежки дози мълчи;
недодялана грубост
дълбае по гребена
на страха.
И така си личи!
Всяка болка е хълбок обречен,
всеки нерв е сезон.
Ретроспекция
в тъмно зелено
изсветлява
в изтъркан резон.
Разпокъсано, времето проси
спомен за тишина;
неуверено ражда
закъснели въпроси
и ни слива
за миг с вечността...
© Геновева Христова All rights reserved.