19 oct 2010, 15:56

Време

  Poesía » Civil
837 0 14

Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...", 

се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година, 

пет години преди началото на големите  надежди.

 

 

 

О, време на измислени величия!

О, тихо време на неосъзнати,

на буржоа червени

и на сноби!

Течеш си ти със лозунги накичено,

безверно и разумно - лицемерно.

Най - ценното го даваш за пари.

Достойнство имаше ли ти?

А време на ентусиазъм бе ли -

на пориви и идеали чисти?

Къде отидоха? Къде?

Защо не чувствам ги?

Кажи ми?

Причини много ще изтъкнеш,

но има още - вътре в тебе.

Ти криеш тумор във главата,

оттам - парализа в краката.

О, време на измислени величия!


1984 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...