19 oct 2010, 15:56

Време

  Poesía » Civil
835 0 14

Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...", 

се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година, 

пет години преди началото на големите  надежди.

 

 

 

О, време на измислени величия!

О, тихо време на неосъзнати,

на буржоа червени

и на сноби!

Течеш си ти със лозунги накичено,

безверно и разумно - лицемерно.

Най - ценното го даваш за пари.

Достойнство имаше ли ти?

А време на ентусиазъм бе ли -

на пориви и идеали чисти?

Къде отидоха? Къде?

Защо не чувствам ги?

Кажи ми?

Причини много ще изтъкнеш,

но има още - вътре в тебе.

Ти криеш тумор във главата,

оттам - парализа в краката.

О, време на измислени величия!


1984 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...