Oct 19, 2010, 3:56 PM

Време

  Poetry » Civic
838 0 14

Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...", 

се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година, 

пет години преди началото на големите  надежди.

 

 

 

О, време на измислени величия!

О, тихо време на неосъзнати,

на буржоа червени

и на сноби!

Течеш си ти със лозунги накичено,

безверно и разумно - лицемерно.

Най - ценното го даваш за пари.

Достойнство имаше ли ти?

А време на ентусиазъм бе ли -

на пориви и идеали чисти?

Къде отидоха? Къде?

Защо не чувствам ги?

Кажи ми?

Причини много ще изтъкнеш,

но има още - вътре в тебе.

Ти криеш тумор във главата,

оттам - парализа в краката.

О, време на измислени величия!


1984 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....