Време
Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...",
се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година,
пет години преди началото на големите надежди.
О, време на измислени величия!
О, тихо време на неосъзнати,
на буржоа червени
и на сноби!
Течеш си ти със лозунги накичено,
безверно и разумно - лицемерно.
Най - ценното го даваш за пари.
Достойнство имаше ли ти?
А време на ентусиазъм бе ли -
на пориви и идеали чисти?
Къде отидоха? Къде?
Защо не чувствам ги?
Кажи ми?
Причини много ще изтъкнеш,
но има още - вътре в тебе.
Ти криеш тумор във главата,
оттам - парализа в краката.
О, време на измислени величия!
1984 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
