19 окт. 2010 г., 15:56

Време

839 0 14

Прочитайки стихотворението на ivanleko91/Ангел/ "Как така, Другари...", 

се сетих за една моя творба, която написах в далечната 1984 година, 

пет години преди началото на големите  надежди.

 

 

 

О, време на измислени величия!

О, тихо време на неосъзнати,

на буржоа червени

и на сноби!

Течеш си ти със лозунги накичено,

безверно и разумно - лицемерно.

Най - ценното го даваш за пари.

Достойнство имаше ли ти?

А време на ентусиазъм бе ли -

на пориви и идеали чисти?

Къде отидоха? Къде?

Защо не чувствам ги?

Кажи ми?

Причини много ще изтъкнеш,

но има още - вътре в тебе.

Ти криеш тумор във главата,

оттам - парализа в краката.

О, време на измислени величия!


1984 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...