3 jun 2010, 18:04

Време 

  Poesía » Filosófica
797 0 3

ВРЕМЕ

 

Ефирен облак спуска се над нас

разтваря се във времето греховно

дъждът отмива лунната ни страст

споглеждаме се мило и виновно

 

Нивидима е крехката вина

натискаща по белите клавиши

а струните на моята душа

изгарят до една във свойте ниши

 

и иска ми се този миг да спре

часовника замръзнал да удари

заключих вече своето сърце

а тъжните стрелки са ми другари

 

 

03.06.10

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??