Време
ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно
Нивидима е крехката вина
натискаща по белите клавиши
а струните на моята душа
изгарят до една във свойте ниши
и иска ми се този миг да спре
часовника замръзнал да удари
заключих вече своето сърце
а тъжните стрелки са ми другари
03.06.10
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
