chvassilev (Чавдар )
223 179
3.06.2010 г., 18:04 ч.

Време 

  Поезия » Философска
795 0 3

ВРЕМЕ

 

Ефирен облак спуска се над нас

разтваря се във времето греховно

дъждът отмива лунната ни страст

споглеждаме се мило и виновно

 

Нивидима е крехката вина

натискаща по белите клавиши

а струните на моята душа

изгарят до една във свойте ниши

 

и иска ми се този миг да спре

часовника замръзнал да удари

заключих вече своето сърце

а тъжните стрелки са ми другари

 

 

03.06.10

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??