Jun 3, 2010, 6:04 PM

Време 

  Poetry » Phylosophy
860 0 3
ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно
Нивидима е крехката вина
натискаща по белите клавиши
а струните на моята душа
изгарят до една във свойте ниши
и иска ми се този миг да спре
часовника замръзнал да удари
заключих вече своето сърце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар All rights reserved.

Random works
: ??:??