chvassilev (Чавдар )
223 179
Jun 3, 2010, 6:04 PM

Време 

  Poetry » Phylosophy
610 0 3

ВРЕМЕ

 

Ефирен облак спуска се над нас

разтваря се във времето греховно

дъждът отмива лунната ни страст

споглеждаме се мило и виновно

 

Нивидима е крехката вина

натискаща по белите клавиши

а струните на моята душа

изгарят до една във свойте ниши

 

и иска ми се този миг да спре

часовника замръзнал да удари

заключих вече своето сърце

а тъжните стрелки са ми другари

 

 

03.06.10

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??