22 oct 2010, 23:53

Време живот - Отминал за Вас

  Poesía
683 0 9

Средата на нощта настъпи.

Брутално, толкова брутално

в гората сред дървета гъсти,

глутница животни, кръвожадни.

 

Очите им светят - фосфорни бисери.

Пара от ноздрите въздуха плаши.

Чужда порода за болка орисани -

получовеци, вaмпири, върколаци.

 

Чакат ме, искат душата ми, моля ги.

Падам, под ноктите тиня, смрад.

Вкус на отрова вкиснат в ума ми -

издърпай ме, спаси ме - вълчи глад.

 

Не знам къде съм - безсъзнание.

Нищо не може да ме докосне.

Няма надежда, ни покаяние.

Няма живот, а жива съм още.

 

31.07.10

Чудно е как, мога ли да усещам?

Последен живец на прощалния час.

Забързана, кукувицата ме подсеща:

- Време живот - Отминал за Вас.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....