Време живот - Отминал за Вас
Средата на нощта настъпи.
Брутално, толкова брутално
в гората сред дървета гъсти,
глутница животни, кръвожадни.
Очите им светят - фосфорни бисери.
Пара от ноздрите въздуха плаши.
Чужда порода за болка орисани -
получовеци, вaмпири, върколаци.
Чакат ме, искат душата ми, моля ги.
Падам, под ноктите тиня, смрад.
Вкус на отрова вкиснат в ума ми -
издърпай ме, спаси ме - вълчи глад.
Не знам къде съм - безсъзнание.
Нищо не може да ме докосне.
Няма надежда, ни покаяние.
Няма живот, а жива съм още.
31.07.10
Чудно е как, мога ли да усещам?
Последен живец на прощалния час.
Забързана, кукувицата ме подсеща:
- Време живот - Отминал за Вас.
© Николина Милева All rights reserved.
