Монотонен и свръх безразличен,
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете
пак ти чукам на старата вратница -
да ми кажеш дали си добре...
Невъзможнико... искай любов
или тъй отвори - да се видим.
Май е време за ново излюпване.
Само дай ми сигнал, че се сривам!
Ти си тук, по–веществен от болка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse