21 ago 2011, 22:43

Време за ново излюпване

  Poesía
1.1K 0 5

Монотонен и свръх безразличен,

като писък на влак за наникъде,

отминаваш светкавичен, твърд

и се скриваш обратно във себе си,

а пък аз като лошо дете

пак ти чукам на старата вратница -

да ми кажеш дали си добре...

Невъзможнико... искай любов

или тъй отвори - да се видим.

Май е време за ново излюпване.

Само дай ми сигнал, че се сривам!

Ти си тук, по–веществен от болка

и си повече болка от смърт.

Днес оставам отвън за последно,

утре влизам във тебе със взлом...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....