21 ago 2011, 22:43

Време за ново излюпване

  Poesía
1.1K 0 5

Монотонен и свръх безразличен,

като писък на влак за наникъде,

отминаваш светкавичен, твърд

и се скриваш обратно във себе си,

а пък аз като лошо дете

пак ти чукам на старата вратница -

да ми кажеш дали си добре...

Невъзможнико... искай любов

или тъй отвори - да се видим.

Май е време за ново излюпване.

Само дай ми сигнал, че се сривам!

Ти си тук, по–веществен от болка

и си повече болка от смърт.

Днес оставам отвън за последно,

утре влизам във тебе със взлом...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...