Монотонен и свръх безразличен,
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете
пак ти чукам на старата вратница -
да ми кажеш дали си добре...
Невъзможнико... искай любов
или тъй отвори - да се видим.
Май е време за ново излюпване.
Само дай ми сигнал, че се сривам!
Ти си тук, по–веществен от болка ...