22 oct 2008, 19:55

Време за промяна II

  Poesía » Otra
986 0 5
Отмина лятото; Закапаха листата
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.

Започнах отначало; Първа стъпка...
Избягах от затвора "рутина".
Почувствах се свободен; Нова тръпка
понесе ме и даде ми крила.

И срещнах нея - есенно момиче,
с очи като планински езера.
Потънах в тях; Умението да обичаш
все пак е старо колкото света.

Отново съм в движение и вече зная,
че пак ще бъда впримчен в суета.
В едно съм сигурен - че най-накрая
намерих път... И виждам светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...