22.10.2008 г., 19:55

Време за промяна II

984 0 5
Отмина лятото; Закапаха листата
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.

Започнах отначало; Първа стъпка...
Избягах от затвора "рутина".
Почувствах се свободен; Нова тръпка
понесе ме и даде ми крила.

И срещнах нея - есенно момиче,
с очи като планински езера.
Потънах в тях; Умението да обичаш
все пак е старо колкото света.

Отново съм в движение и вече зная,
че пак ще бъда впримчен в суета.
В едно съм сигурен - че най-накрая
намерих път... И виждам светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...