Oct 22, 2008, 7:55 PM

Време за промяна II

  Poetry » Other
977 0 5
Отмина лятото; Закапаха листата
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.

Започнах отначало; Първа стъпка...
Избягах от затвора "рутина".
Почувствах се свободен; Нова тръпка
понесе ме и даде ми крила.

И срещнах нея - есенно момиче,
с очи като планински езера.
Потънах в тях; Умението да обичаш
все пак е старо колкото света.

Отново съм в движение и вече зная,
че пак ще бъда впримчен в суета.
В едно съм сигурен - че най-накрая
намерих път... И виждам светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....