13 abr 2009, 0:43

***(временно)

  Poesía
1.5K 0 21

 

 

възможно е да сме
(живеем)
но смисълът така е изтънял
в началото на времето
следзимно
изглежда в себе си сме нарушили
равновесието
и повече от положителното
не намираме
стрелката да насочим по средата
заяжда някъде навътре тя
изправя се по-трудно...
не е настроена по новослънцие

объркани и неукрепнали
наново учим се да бъдем
да помним че ще се получим

когато още малко порастем
и попие снегът в планините
и небето ни пак стане синьо 

в нас равновесно
(живеем)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви, че се отбивате!
  • ... все по-навътре стрелочникът на сърцето... а Времето устремено триизмерно около...
  • За тези, които все още търсят смисъла и равновесието. Трудно е да имаме синьо небе, когато всичко навън е сиво. Но докато има хора, които се стремят да настроят стрелките си "по средата", ще има слънце! Поздравления, Доре!
  • гушкам,умница
  • Равновесно е точната дума, Доре !!Нищо че смисълът е изтънял..следзимно Поздрав..

    p.s....и аз те чета

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...