Apr 13, 2009, 12:43 AM

***(временно)

  Poetry
1.5K 0 21

 

 

възможно е да сме
(живеем)
но смисълът така е изтънял
в началото на времето
следзимно
изглежда в себе си сме нарушили
равновесието
и повече от положителното
не намираме
стрелката да насочим по средата
заяжда някъде навътре тя
изправя се по-трудно...
не е настроена по новослънцие

объркани и неукрепнали
наново учим се да бъдем
да помним че ще се получим

когато още малко порастем
и попие снегът в планините
и небето ни пак стане синьо 

в нас равновесно
(живеем)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря ви, че се отбивате!
  • ... все по-навътре стрелочникът на сърцето... а Времето устремено триизмерно около...
  • За тези, които все още търсят смисъла и равновесието. Трудно е да имаме синьо небе, когато всичко навън е сиво. Но докато има хора, които се стремят да настроят стрелките си "по средата", ще има слънце! Поздравления, Доре!
  • гушкам,умница
  • Равновесно е точната дума, Доре !!Нищо че смисълът е изтънял..следзимно Поздрав..

    p.s....и аз те чета

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...