1 jun 2015, 0:00

Времето да ме почака

  Poesía » Otra
478 0 4

Какво, че днес

е зима във косата,

че и бразди се гонят по лицето?

Аз знам какво видяла е главата...

Върти се на живота колелцето.

 

Върти се то 

към бъдещето свое

и всеки ден е побелял от грижи.

Но пия аз сиропа от алое,

за да може в мен духът ми да се движи.

 

Отдавна знам

какво дори ме чака.

Приготвил съм и бялата си риза,

но искам времето да ме почака...

За горе късно ще поискам виза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Младене,Водичке и Евелина!
    Благодаря за вниманието и за оценката.Желая ви лека и спорна седмица!!
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Не искай виза, Нили, чакай си реда...
    Поздрави и вдъхновена нова седмица!
  • Така и трябва, Никола! Тази виза следва да бъде отложена максимално.

    "Върти се на живота колелцето.
    Върти се то
    към бъдещето свое
    и всеки ден е побелял от грижи...
    Приготвил съм и бялата си риза,
    но искам времето да ме почака...
    За горе късно ще поискам виза."

    Силни редове, казани по мъжки! Поздравление и успешна нова седмица!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...