Какво, че днес
е зима във косата,
че и бразди се гонят по лицето?
Аз знам какво видяла е главата...
Върти се на живота колелцето.
Върти се то
към бъдещето свое
и всеки ден е побелял от грижи.
Но пия аз сиропа от алое,
за да може в мен духът ми да се движи.
Отдавна знам
какво дори ме чака.
Приготвил съм и бялата си риза,
но искам времето да ме почака...
За горе късно ще поискам виза.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
