1.06.2015 г., 0:00

Времето да ме почака

474 0 4

Какво, че днес

е зима във косата,

че и бразди се гонят по лицето?

Аз знам какво видяла е главата...

Върти се на живота колелцето.

 

Върти се то 

към бъдещето свое

и всеки ден е побелял от грижи.

Но пия аз сиропа от алое,

за да може в мен духът ми да се движи.

 

Отдавна знам

какво дори ме чака.

Приготвил съм и бялата си риза,

но искам времето да ме почака...

За горе късно ще поискам виза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене,Водичке и Евелина!
    Благодаря за вниманието и за оценката.Желая ви лека и спорна седмица!!
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Не искай виза, Нили, чакай си реда...
    Поздрави и вдъхновена нова седмица!
  • Така и трябва, Никола! Тази виза следва да бъде отложена максимално.

    "Върти се на живота колелцето.
    Върти се то
    към бъдещето свое
    и всеки ден е побелял от грижи...
    Приготвил съм и бялата си риза,
    но искам времето да ме почака...
    За горе късно ще поискам виза."

    Силни редове, казани по мъжки! Поздравление и успешна нова седмица!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...