16 jun 2010, 20:25

Времето избяга от мен 

  Poesía
378 0 0

Времето избяга

от мен.

 

Изгубих се.

 

Като старец, броящ дните

по окапалите си зъби.

 

Времето бяга

с мен.

 

Намерих го.

 

Като детски спомен, бродещ

в разпадащо се съзнание.

 

Страх ме е –

от полусветлото

в стаята,

която обитаваме

с най-грозното

лице на Времето.

 

Страх ме е –

от полутъмното

в празното,

което напразно

се опитвам

да населя

със себе си,

загърбвайки

всички

лица на Времето.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??