Времето избяга от мен
584
0
0
Времето избяга
от мен.
Изгубих се.
Като старец, броящ дните
по окапалите си зъби.
Времето бяга
с мен.
Намерих го.
Като детски спомен, бродещ
в разпадащо се съзнание.
Страх ме е –
от полусветлото
в стаята,
която обитаваме
с най-грозното
лице на Времето.
Страх ме е –
от полутъмното
в празното,
което напразно
се опитвам
да населя
със себе си,
загърбвайки
всички
лица на Времето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Цанева Todos los derechos reservados
