Времето избяга от мен

Времето избяга

от мен.

Изгубих се.

Като старец, броящ дните

по окапалите си зъби.

Времето бяга

с мен.

Намерих го.

Като детски спомен, бродещ

в разпадащо се съзнание.

Страх ме е –

от полусветлото

в стаята,

която обитаваме

с най-грозното

лице на Времето.

Страх ме е –

от полутъмното

в празното,

което напразно

се опитвам

да населя

със себе си,

загърбвайки

всички

лица на Времето.