Времето избяга от мен
581
0
0
Времето избяга
от мен.
Изгубих се.
Като старец, броящ дните
по окапалите си зъби.
Времето бяга
с мен.
Намерих го.
Като детски спомен, бродещ
в разпадащо се съзнание.
Страх ме е –
от полусветлото
в стаята,
която обитаваме
с най-грозното
лице на Времето.
Страх ме е –
от полутъмното
в празното,
което напразно
се опитвам
да населя
със себе си,
загърбвайки
всички
лица на Времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
