Времето избяга от мен
583
0
0
Времето избяга
от мен.
Изгубих се.
Като старец, броящ дните
по окапалите си зъби.
Времето бяга
с мен.
Намерих го.
Като детски спомен, бродещ
в разпадащо се съзнание.
Страх ме е –
от полусветлото
в стаята,
която обитаваме
с най-грозното
лице на Времето.
Страх ме е –
от полутъмното
в празното,
което напразно
се опитвам
да населя
със себе си,
загърбвайки
всички
лица на Времето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
