От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите
Изпивам с поглед твоята усмивка
Докосваш с устни – моята тъга
И виждам пред портала на всемира
една огромна – алена река
Сега вали – и времето изтича
направо през улука на годините
И няма нужда с тебе като всички
отново да се правим на Архангели ...