Aug 15, 2024, 6:41 PM

Времето изтича

  Poetry
476 3 3

 

От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите

Изпивам с поглед твоята усмивка
Докосваш с устни – моята тъга
И виждам пред портала на всемира
една огромна – алена река

Сега вали – и времето изтича
направо през улука на годините
И няма нужда с тебе като всички
отново да се правим на Архангели

Умира в нас зрънцето на надеждата
че можехме да бъдем по-щастливи
преди да сме повярвали на слънцето
че прави облаците причудливи

Вървим сега но нищичко не виждаме
от ерата на стъпките ни боси
където само – времето изтича
И няма нужда даже от въпроси

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...