15.08.2024 г., 18:41 ч.

Времето изтича 

  Поезия
123 3 3

 

От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите

Изпивам с поглед твоята усмивка
Докосваш с устни – моята тъга
И виждам пред портала на всемира
една огромна – алена река

Сега вали – и времето изтича
направо през улука на годините
И няма нужда с тебе като всички
отново да се правим на Архангели

Умира в нас зрънцето на надеждата
че можехме да бъдем по-щастливи
преди да сме повярвали на слънцето
че прави облаците причудливи

Вървим сега но нищичко не виждаме
от ерата на стъпките ни боси
където само – времето изтича
И няма нужда даже от въпроси

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??