9 may 2012, 17:03

Времето назад...

  Poesía
552 0 1

ВРЕМЕТО НАЗАД...

 

Тя възпита ни добре

още като бях дете -

що е котка, що е рис?

Дисциплина, краснопис...

 

Тя да пеем ни научи,

че и глaдко да четем!

И че всеки ще сполучи,

обеща ни, някой ден!

 

И да пеем вече знаем,

и хорото да играем,

на диктовките царе сме -

с госпожата най-добре сме!

 

Но дойде и време с нея

всички да се разделим -

трудно беше да изпея

даже химна наш любим!

 

Но след време пак, когато

върна се назад,

пак ще гледам глуповато

притеснена най-отзад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...