May 9, 2012, 5:03 PM

Времето назад...

  Poetry
551 0 1

ВРЕМЕТО НАЗАД...

 

Тя възпита ни добре

още като бях дете -

що е котка, що е рис?

Дисциплина, краснопис...

 

Тя да пеем ни научи,

че и глaдко да четем!

И че всеки ще сполучи,

обеща ни, някой ден!

 

И да пеем вече знаем,

и хорото да играем,

на диктовките царе сме -

с госпожата най-добре сме!

 

Но дойде и време с нея

всички да се разделим -

трудно беше да изпея

даже химна наш любим!

 

Но след време пак, когато

върна се назад,

пак ще гледам глуповато

притеснена най-отзад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...