28 dic 2006, 20:19

...времето тиктака

  Poesía
846 0 6
...времето тиктака
като часовник и отмерва
на дните ни пропуснати мечтите
на нощите откраднати минутите
събира в длани часовете
от болките и от сълзите
секундите на две разделя
и в междувремие на тайнство
дори тогава времето не спира
когато твоето "Обичам"
с моето се слива
и продължава в откъснато
от времето мълчание
в ридание над стих във спомен
в очите ни прелива
и там разлива тик-так...
в което времето за малко спира
защото във душите ни открива
че любовта е толкова красива...
--.08.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...