28 dic 2006, 20:19

...времето тиктака

  Poesía
847 0 6
...времето тиктака
като часовник и отмерва
на дните ни пропуснати мечтите
на нощите откраднати минутите
събира в длани часовете
от болките и от сълзите
секундите на две разделя
и в междувремие на тайнство
дори тогава времето не спира
когато твоето "Обичам"
с моето се слива
и продължава в откъснато
от времето мълчание
в ридание над стих във спомен
в очите ни прелива
и там разлива тик-так...
в което времето за малко спира
защото във душите ни открива
че любовта е толкова красива...
--.08.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...