...времето тиктака
като часовник и отмерва
на дните ни пропуснати мечтите
на нощите откраднати минутите
събира в длани часовете
от болките и от сълзите
секундите на две разделя
и в междувремие на тайнство
дори тогава времето не спира
когато твоето "Обичам"
с моето се слива
и продължава в откъснато
от времето мълчание
в ридание над стих във спомен
в очите ни прелива
и там разлива тик-так...
в което времето за малко спира
защото във душите ни открива
че любовта е толкова красива...
--.08.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени