diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7 nov 2017, 18:31

Все ми липсваш... 

  Poesía » De amor
676 8 9

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата.
Докога без живот да живем?
Колко мигове ти си откраднала,
щом забравих как да се смея?
Все ми липсваш. Все те изплаквам.
От очите ми – вечен порой.
Как се свиква с болката, адска –
денонощно да нямаш покой?
Да, рискувай. Щастие има,
и го нося в душата за теб!
Любовта си я давам. Ти взимай!
Аз във друга не съм се заклел...

 

Danny Diester
07.11.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления и тук!
  • Докосваш, Дани... Поздравления!
  • Много Ви благодаря!
  • "Любовта си я давам. Ти взимай!
    Аз във друга не съм се заклел..."
    Бог те е докоснал и ти е дал не само перо,за да изразяваш по прекрасен начин чувствата си,но и Сърце,което знае какво е да обича и да дава обичта си на една единствена жена.Бъди Благословен! Ще продължавам да чета невероятните ти стихотворения !!
  • С една дума - Диесто!!!
  • Данииии... Непоправим си! Прекрасен си!
  • ...И няма да спре да те боли, и няма да спре да те гори.....Любов ли е, все е мъка...Дани!!!
  • Дано рискува! Поздрав, Дани - "пишеш" я Тъгата!
  • Хубаво...
Propuestas
: ??:??