7.11.2017 г., 18:31

Все ми липсваш...

843 8 9

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата.
Докога без живот да живем?
Колко мигове ти си откраднала,
щом забравих как да се смея?
Все ми липсваш. Все те изплаквам.
От очите ми – вечен порой.
Как се свиква с болката, адска –
денонощно да нямаш покой?
Да, рискувай. Щастие има,
и го нося в душата за теб!
Любовта си я давам. Ти взимай!
Аз във друга не съм се заклел...

 

Danny Diester
07.11.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и тук!
  • Докосваш, Дани... Поздравления!
  • Много Ви благодаря!
  • "Любовта си я давам. Ти взимай!
    Аз във друга не съм се заклел..."
    Бог те е докоснал и ти е дал не само перо,за да изразяваш по прекрасен начин чувствата си,но и Сърце,което знае какво е да обича и да дава обичта си на една единствена жена.Бъди Благословен! Ще продължавам да чета невероятните ти стихотворения !!
  • С една дума - Диесто!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...