Все ми липсваш...
Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата.
Докога без живот да живем?
Колко мигове ти си откраднала,
щом забравих как да се смея?
Все ми липсваш. Все те изплаквам.
От очите ми – вечен порой.
Как се свиква с болката, адска –
денонощно да нямаш покой?
Да, рискувай. Щастие има,
и го нося в душата за теб!
Любовта си я давам. Ти взимай!
Аз във друга не съм се заклел...
Danny Diester
07.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
