7 нояб. 2017 г., 18:31

Все ми липсваш... 

  Поэзия » Любовная
623 8 9

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата.
Докога без живот да живем?
Колко мигове ти си откраднала,
щом забравих как да се смея?
Все ми липсваш. Все те изплаквам.
От очите ми – вечен порой.
Как се свиква с болката, адска –
денонощно да нямаш покой?
Да, рискувай. Щастие има,
и го нося в душата за теб!
Любовта си я давам. Ти взимай!
Аз във друга не съм се заклел...

 

Danny Diester
07.11.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления и тук!
  • Докосваш, Дани... Поздравления!
  • Много Ви благодаря!
  • "Любовта си я давам. Ти взимай!
    Аз във друга не съм се заклел..."
    Бог те е докоснал и ти е дал не само перо,за да изразяваш по прекрасен начин чувствата си,но и Сърце,което знае какво е да обича и да дава обичта си на една единствена жена.Бъди Благословен! Ще продължавам да чета невероятните ти стихотворения !!
  • С една дума - Диесто!!!
  • Данииии... Непоправим си! Прекрасен си!
  • ...И няма да спре да те боли, и няма да спре да те гори.....Любов ли е, все е мъка...Дани!!!
  • Дано рискува! Поздрав, Дани - "пишеш" я Тъгата!
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??