Все някой ден
Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен
на стареца със ситната походка,
във спомени вглъбен.
Защо?... и се загледах във водата -
едно перце се носеше надолу,
а вятърът нагоре по реката
го тласкаше и се въртеше соло,
но все пак някой ден...
все някой ден...
Сърцето ми туптеше голо.
Стоеше старецът до мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
