Все някой ден

ATEA (Тет)
28 54

4 may 2010, 23:06

Poesía » Filosófica

602 0 1

Все някой ден

Вървях сама замислено по кея

и кучето, разбира се, със мен

и чувствах, със душата си копнея

да срещна онзи поглед уморен

на стареца със ситната походка,

във спомени вглъбен.

Защо?... и се загледах във водата -

едно перце се носеше надолу,

а вятърът нагоре по реката

го тласкаше и се въртеше соло,

но все пак някой ден...

все някой ден...

Сърцето ми туптеше голо.

Стоеше старецът до мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.