Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен
на стареца със ситната походка,
във спомени вглъбен.
Защо?... и се загледах във водата -
едно перце се носеше надолу,
а вятърът нагоре по реката
го тласкаше и се въртеше соло,
но все пак някой ден...
все някой ден...
Сърцето ми туптеше голо.
Стоеше старецът до мен.
© Тет All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
