Все някой ден
Все някой ден
Вървях сама замислено по кея
и кучето, разбира се, със мен
и чувствах, със душата си копнея
да срещна онзи поглед уморен
на стареца със ситната походка,
във спомени вглъбен.
Защо?... и се загледах във водата -
едно перце се носеше надолу,
а вятърът нагоре по реката
го тласкаше и се въртеше соло,
но все пак някой ден...
все някой ден...
Сърцето ми туптеше голо.
Стоеше старецът до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тет Всички права запазени
