3 ago 2024, 1:07

Все още

  Poesía
558 1 0

 

Не съм сама всред пламналия свят,

разпалил страст да изгори душите.

Неуморим в лъжите си избълвал ад,

свят, във който събарят се стените.

Стени издигнати да бранят дом и род.

Децата от покварата да пазят,

стени, в които съхранява се живот,

рушат се днес и срутеното газят,

безчувствени, безмилостни сърца.

 

Не съм сама, не съм сама,

 

всред пламъците лумнали навред,

все още има хора мислещи, добри.

Все още има здрав разсъдък, с ясно – спри!

Все още има хора с поглед за добро и зло,

всред лумналото огнено кълбо,

които все още борят се срещу пожар.

Гласът им все още в огнения мрак е фар

и във бурята на настоящия зловещ разгар,

животът им все още всред ужаса е дар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...