Не съм сама всред пламналия свят,

разпалил страст да изгори душите.

Неуморим в лъжите си избълвал ад,

свят, във който събарят се стените.

Стени издигнати да бранят дом и род.

Децата от покварата да пазят,

стени, в които съхранява се живот,

рушат се днес и срутеното газят,

безчувствени, безмилостни сърца.

Не съм сама, не съм сама,

всред пламъците лумнали навред,

все още има хора мислещи, добри.

Все още има здрав разсъдък, с ясно – спри!

Все още има хора с поглед за добро и зло,

всред лумналото огнено кълбо,

които все още борят се срещу пожар.

Гласът им все още в огнения мрак е фар

и във бурята на настоящия зловещ разгар,

животът им все още всред ужаса е дар.