3 авг. 2024 г., 01:07

Все още

564 1 0

 

Не съм сама всред пламналия свят,

разпалил страст да изгори душите.

Неуморим в лъжите си избълвал ад,

свят, във който събарят се стените.

Стени издигнати да бранят дом и род.

Децата от покварата да пазят,

стени, в които съхранява се живот,

рушат се днес и срутеното газят,

безчувствени, безмилостни сърца.

 

Не съм сама, не съм сама,

 

всред пламъците лумнали навред,

все още има хора мислещи, добри.

Все още има здрав разсъдък, с ясно – спри!

Все още има хора с поглед за добро и зло,

всред лумналото огнено кълбо,

които все още борят се срещу пожар.

Гласът им все още в огнения мрак е фар

и във бурята на настоящия зловещ разгар,

животът им все още всред ужаса е дар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...